От много бързане забравихме Ботев.
(1) Днес по скайпа един познат метеоролог казва:
- Абе, що не видях нищо за Ботев на сайта?
- Верно, бе! - плеснах аз скайпа по челото. - От много служебно бързане забравихме Ботев.
(2) Малко на патерица, но след като в първата си годишнина Думата пропусна да постне нещо за своя кръстник и патрон [Ботев и неговата "Дума на българските емигранти"], сад ово време е настало.
(3) Третият повод е онтологичен.

Спори се за рожденото му място – под или над Балкана, спори се за рождената му дата – тя бива разсечена на две от два календара, затова по паметниците ще пише 1847 (например във Варна), а в читанките – 1848. Спори се и за смъртта му; Захари Стоянов ще държи, че е улучен в сърцето, други ще говорят за челото, трети ще шепнат за изстрел от невероятна посока. Тоест Ботев, майсторът на баладичното пространство, неизбежно става част от него и разбирането за Ботев, привличащия и отхвърлящия, неизбежно е част от водовъртежа на митологизирането.

25 дек. 1847 (6 ян. 1848 н. ст.). Роден в Калофер.