Глава девета (според ръкописния вариант) от част втора на романа „Бесове", преведeна и публикувана за първи път на български език в списание "Факел", година 1996, брой 1. Откъдето я препечатваме. Превод на Кузман Савов.

Но преди това две думи.

Когато за първи път прочетох "Бесове", бях студент и все още не предполагах, че ще го препрочитам толкова (до момента на тази бележка съм го чел седем пъти). Но аз винаги помня и пазя първите впечатления - защото после, знам, те ще се размият. Образът на главния герой - Николай Всеволодович Ставрогин - тогава ми се видя странен, мистериозен, не докрай изяснен; и поради тази недоизкусуреност - много привлекателен. След това прочетох хубавата уточнителна статия "Бесът и бесовете" на преводача Венцел Райчев. (Направило ли ви е впечатление на вас, любителите на Достоевски, че няма слаби и служебни статии в дванайсеттомното българско издание - всичките са изстрадани, при-страстни.) И разбрах за първи път за главата "При Тихон".

Тази глава не минава през цензурата. Като я прочетете, ще разберете защо. От това пострадва или печели образът не на кого да е, а на централна (една от) фигура в романовото пространство. Всъщност без тази глава творбата губи едно класическо качество на романовото изкуство от деветнайстия век: пълнозначната акуратна характеристика на героя. Героят Ставрогин остава неразкрит. За романовото съзнание от онова време това сигурно е недостатък. За бъдещите модерни времена това си плюс. За нас е интересна реципиентска задача.

Без главата "При Тихон" романът "Бесове" на Достоевски остава без: известието за призрака (който вижда Ставрогин) - това ще се доразвие при халюцинациите на Иван Карамазов; обговарянето на номиналния мотив за беса и бесовете - от самия герой и неговия събеседник; типичната за Достоевски теза-тенденция за степенуването, категоризацията на разврата; и, разбира се, не става ясна "страшната тайна". Без главата "При Тихон" обаче възприемателят е оставен да съставя сам пъзела на главния герой, да доподразбира неговите подбуди, прекарвайки ги през себе си, да уяснява образа. И да изпита гъдела на предчувствието за самообесването на Ставрогин.

Все още се колебая дали да включа главата в уеб изданието - там, гдето й е било отредено местото от Фьодор Михайлович. Или просто да туря линк в забележка. Ще видим.

Впрочем тези бележки са съвсем телеграфни, яко же имам намерение да направя една въвеждаща статия за "Бесове" специално за уеб изданието в Думата - както си е редно при едно уважаващо себе си и публиката издание. Ще бъде някакъв наръчник за скептици: защо е интересно да се прочете "Бесове". Ала преди това се чудя дали да не изчета за осми път романа - за да видя как се е справила OCR програмата? Или да й се доверя на сляпо? Ще видим.