|
Vazov, Ivan Minchov Under the yoke : A novel about the life of the Bulg. people on the eve of the Liberation, 1876 / Ivan Vazov ; Introd. Peter Dinekov ; [Прев. от бълг.] - [5. изд.]. - Sofia : Borina, 2004. - 320 с. ; 24 см. Влязох в градската библиотека. В залите за заемане на книги видях наредени трипластови диплянки с анонси и справка за автора и призираните в "Голямото четене" на БНТ 1 дванайсет романа. Както е известно (и за доказателство на тезата за Вазов като спам според колегата Утремер), на първо място бе издигнат "Under The Yoke" by Ivan Vazov.
Питах библиотекарките дали може да си взема диплянка за вкъщи. Отвърнаха "Не", прекъсвайки дългия си служебен разговор. Наложи се да открадна една. Тази за "Под игото".Ето какво пишеше в бележката за романа: Наричат го настолен роман на българската литература. Писан в отстранението на емиграцията, от вълните на скорошната отминала героична епоха, под омаята на идеала, под вдъхновението на Юго и френския авантюрен роман, „Под игото“ държи страници, фрази, изречения, думи и идеи, загнездени в самосъзнанието ни. Знаменити са фамилията на чорбаджи Марко, Радините вълнения, представлението на „Многострадалната Геновева“, пиянството на един народ, сцепилото се черешово топче, метохът, мечката Клеопатра, Боримечката, Колчо, Мунчо... Да не забравяме и литературно-историческия факт, че галерията от образи и нрави, захваната по-рано в „Чичовци“, Вазов полага в нова, драматична, епохална фабула, за да ги доогледа и да ни даде възможност и на нас да ги огледаме от повече страни. Така, както се вглеждаме по принцип в нашите предци. В този смисъл „Под игото“ е албум, в който намираме себе си и нашето минало.
Но на мен по-любопитно ми стана резюмето на романа. Обзаложих се (със себе си), че е взето наготово от интернет и от източник не какъв да е, а сигурно от обложката на дивидито с филма, предназначен за торентиране. (Като цъкнах в гугъл у дома, спечелих облога.) България е под турско робство. В село Бяла Черква се завръща от Диарбекир Иван Краличът. В училището има открит урок. Учениците на Рада Госпожина се притесняват от заплетените въпроси на гърчеещия се Кириак Стефчов. Тогава се намесва новият учител Бойчо Огнянов, който помага на момичетата. Доктор Соколов и Огнянов организират хората в таен комитет за вдигане на въстание. Представителят на Клисура – Боримечката, се среща с Огнянов и му обещава подкрепа. От Кириак Стефчов турците разбират, че Огнянов е Иван Краличът. Отиват да го арестуват в църквата, откъдето по време на служба той се измъква с помощта на Колчо слепеца. На седянка в дядо Стойчовата къща в Клисура моми и ергени се веселят. В същото време в мазето Огнянов оповестява датата на въстанието. Подготовката на въстанието е в пълен ход. Рада и Бойчо Огнянов си дават клетва за обич. Извършено е предателство и въстанието избухва по-рано. Клисура и Бяла Черква горят. Въстанието е жестоко потушено. Мунчо, лудият на Бяла Черква, единствен протестира. Обесват го на касапницата.
Признавам. Последните две изречения [тези, които не са в курсив - б.р.] ги добавих аз, за да не звучи единствено каубойски съдържанието на филмирания български пръв роман.
|