Всичко е относително. Ако сте дете и ви предложат да  изберете съотборник по футбол между вашия по-малък брат и вашия по-голям брат, вие ще изберете по-големия, ако искате да спечелите. А ако ви предложат да изберете между същия ваш по-голям брат и истински футболист, ще вземете за съотборник футболиста и пак по същата причина. Всичко е относително.

Когато довечера убиете поредния комар, помислете, че и този комар майка го е раждала, и той име има. Например се казва Сваровски. И ако вместо да го утрепете, го изслушате, може да чуете примерно следното:

Ходили ли сте в кухнята нощем? Не? А трябва. Там има един нощен клуб, табелата му свети в зелено, името му е "0" - нула. Пред него винаги е фрашкано с комари и мухи, напират да влязат. (Микровълновата печка.) Като се блъснем задружно в главния му портал, салонът на клуба светва и подиумът се завърта. Всичко трае около половин минута. (Те не трябва да я пускат на празно - опасно е.) Най-смешното е, че от другата страна на улицата, срещу клуба, има един светофар, който вечно свети червено! Обаче никой не се съобразява с него и всички си пресичат спокойно. (Хладилникът!) Понякога ти се иска да се разходиш из красотите на вселената. Аз най-обичам съзвездието Бюро. Най-ярката му звезда - Филипс - е едра и ефирно синя и се вижда от другия край на стаята. Ще ти избоде очите направо. (Индикаторът на монитора.) Като я заобиколиш, зад нея се открива мъглявина, съставена от просветващи на често бледи звездички. (Модемът на интернета.) Най-интересни са ми няколко космически станции, които са затъмнени, но ако се засилиш и натиснеш някоя от покривните им платформи, светва основното им летище и можеш да се ориентираш къде да кацнеш в тъмницата. (Това пък какво може да е?) Неприятното е, че ако се застоиш и заспиш върху тях, рискуваш да оглушееш от сутрешното им събуждане. (А, това са джиесемите ви!) Много самотни светлинки са разпръснати из мрака на стаята - червени, сини, яркозелени, тъмнозелени. Новороден комар или муха трябва много да внимава, защото сред тях се срещат и такива с чудовищно големи стъклени или плазмени невидими стени, на които можеш да се разпльокаш - на тези опасни зони, не знам защо, им викаме черни дупки.

Последното очевидно е вашият телевизор.

* Откъс от романа "Тате отива за колело".