25 дек. 1847 (6 ян. 1848 н. ст.). Роден в Калофер.

1853 – 1863. Учи в Калофер, Карлово при баща си Ботьо Петков.

1863 – 1865. Учи в Одеса. Изключен от гимназията.

1866. Учител в Задунайка, Бесарабия.

1867, 11 май. Произнася бунтовна реч в Калофер. Напуска България, установява се в Румъния.

1868. Секретар на четата на Жельо войвода. Пише „На прощаване в 1868 г.“

1871. Брой 1 на в-к „Дума на българските емигранти“.

1872 – 1873. Сътрудник на Каравелов в „Свобода“ и „Независимост“.

1874 – 1875. Издава „Знаме“. Сдобива се с печатница. Член на БРЦК, напуска го след неуспеха на Старозагорското въстание.

1876. 16 май. Качва се на „Радецки“. 20 май (1 юни н. ст.). Загива във Врачанския балкан.