Ето какво сънувах.

А който не вярва, да заповяда довечера в съня ми и сам да се убеди.

¹ Имало едно време един цар. Царят бил старец, трудноподвижен, можел да се придвижва със собствени сили най-много до съседната зала. Но си взел млада жена, която всъщност дърпала конците на живота в царството. ² Тя пък правела, каквото реши, и ходела, където и както поиска. ³ Двама офицери на служба имало царството. Тогава времената били мирни, а военната служба - повече парадна. Двамата офицери постоянно се заглеждали в царицата си и правели всякакви щуротии, за да й се харесат. Често се биели помежду си, а безспирният им тропот с конете край царските покои страшно дразнел стария цар и му лазел по старите нерви. И накрая царят не издържал. ⁴ Един следобед царят подскочил от сладката си дрямка. Покрай прозорците му преминали в кариер коне и ездачи (в онези години нямало стъкла). Така се вбесил, че сърцето му затупуркало и то в кариер и взело да му прилошава. Наказанието било жестоко. Всеки от офицерите отсега нататък имал право да се движи по строго определени маршрути в царството, определени така, че двамата офицери да не могат никога повече да се срещнат. ⁵ Яда си от офицерите царят пренесъл и върху кончетата им. Наредил да ги спънат. Бедните кончета понесли тежко раздялата, те били родни братя. А разделените офицери ги яздели все по-рядко, кончетата остарели и с възрастта станали още по-спънати, та се наложило царят да им измисли специална стъпка, такава, че да си почиват, докато се движат. ⁶ Някогашната връзка между офицерите и конете сега се виждала само на новогодишния парад - те заставали един до друг. Но и двете двойки застават от двете страни на царското семейство, дори и там са разделени. ⁷ Обикновените хора в царството наричали пешки. Пешките били както навсякъде онеправдани: първи в жертвената редица при войни и бедствия, без възможности за луксозен живот, без закрила, ако решат да се отделят, уязвими, ако предпочетат свободното придвижване. Но те били много амбициозни и някои от тях успявали в живота. Разправят, че някои от тях стигали до пределите на света, в далечната чужбина, и там получавали право да се оженят дори за царицата или да си имат собствен замък, кон или офицер за връзка. Но такива са си пешките, живеят тежко и се залъгват с приказки и бабини деветини. ⁸ Царският замък с времето бил разрушен от стихиите - бури и вулкани. Богатствата му били разграбени и само едни тежки и никому ненужни топове останали, за да подсказват, че там някога е имало крепост, твърдина. Явно никой не успял да помръдне тия допотопни топове. ⁹ Новите поколения, които заселили долината, измислили да използват топовете, за да привличат туристи, затова ги покачили на релси. Сега топовете се бутат по-леко, но са обречени от релсите да се движат само по права линия - ха наляво, ха надясно. ¹⁰ Само царят е един и незаменим в този шахмат. И всички много искат да му грабнат първо младата царица.

* Откъс от романа "Тате отива за колело".