Във Варненската библиотека на 23 април 2010 дойде 91-годишният Петко Бочаров - представи мемоарната си книга "Картини от три Българии".

<sup>Бочаров, Петко Димитров
Картини от три Българии . - Пловдив : Жанет 45, 2010. - 307 с. ; 20 см.


ISBN 978-954-491-598-8 УДК 886.7-94</sup>

Залата беше 37, дошлите и невидели папата са доста. Който влязъл, влязъл.

Срещата протича ala Достоевски. Презентаторът представя от адекватното постмодернистично гледище книгата и автора (все едно да представиш Етъра от компютърна гледна точка), залата недоволства, презентаторът се притеснява, Петко се обляга и чака.

После трябва да започнат въпросите, но започват всъщност беседите - всеки иска да се изкаже, а някой и да обори госта. Първи беседва пазачът на библиотеката, сетне някакво екстремистко политиканско крило от стари и млади, накрая възхищанието си в лично-публична беседа дава и местният кмет. Въпросите, неспоменати дотук, бързо преминават в нормалното при среща с такива свети старци със сила млада в допитване до пророк.

Публикуваме малък откъс от интервю, което П. Бочаров е дал през 2005 г. на Н. Димитрова. Освен това прилагаме и снимки от двадесетитретоаприлската изява. [Бел. гл. ред.]

Книгата е

Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на ХХ в. Т.1. София, Гутенберг, 2005

Петко БОЧАРОВ

Интервю на Николина Димитрова от Май 2005 г.

Това не е ли много тежка работа - да има информация, а в същото време да няма?

- Оттук нататък абсурдите, през които съм минал, през всичките тези 32 години в БТА, са неописуеми - като практика и като изживяване. Това е точно, както Вие казвате. Искаш, от една страна, да си информационна агенция, да си информиран какво говори „врагът" за теб, а от друга страна, това, което говори „врагът", трябва така да го засекретиш, че да не може да излезе от вратата на институцията. Е, от вратата не излиза, ама идва при мен. Работех с петте световни агенции: Associated Press, United Press International, Reuters, France Press и ТАСС. Те предаваха тогава на радиотелетип. Машината пишеше на хартия от една голяма ролка, която непрекъснато се размотава, размотава, така че обикновено измервахме информацията на метри. „Вземи АР, той е три метра!" Това беше информация, която тече нон стоп. Няма Нова година, няма празници, няма неделя! Непрекъснато тече. А от тази информация сигурно една стотна влиза в бюлетините на БТА, за да отиде по медиите, по вестниците, които бяха огледален образ един на друг. Разбира се, имаше служебни бюлетини, но материалите за тези служебни бюлетини пак минаваха през мен, така че за един голям период от време бях, смея да кажа, един от най-осведомените за събитията в света хора в България. По-осведомен и от Тодор Живков, защото той научаваше това, което аз му дам. Е, аз не мога да задържа информацията, но прочитам какво пише кореспондентът на United Press International от Москва за смъртта на Сталин, например. Това, което казвам за себе си, е преувеличение, разбира се, то важи и за колегите ми от „Международна информация" на БТА, то важи и за днешната БТА, която като журналистическа школа няма равна на себе си.

Кога осъзнахте колко голяма е отговорността Ви?

- В момента, когато започнаха да ме канят да обяснявам „международното положение". Започнаха да ме канят много често, не само мене! Разни младежки домове и институти имат партийни събрания, ОФ събрания - обръщат се към БТА да им изпрати човек, който да им обясни какво е международното положение! Например, какво е положението в Ангола или в Етиопия? И когато трябваше през 1968 година да отида да обяснявам еврейско-арабската Шестдневна война, в която евреите пометоха и четирите арабски държави, или по-късно през 1973-та, когато избухна следващата война, аз много добре знаех кой е Ануар Садат като президент на Египет! Много добре знаех, че той абсолютно сигурно ще се отметне от приятелството си към Съветския съюз, абсолютно сигурен бях, че ще отиде при капитализма, както и стана! Но когато в един институт си позволих да кажа, че на този Садат не трябва много-много да му се вярва, веднага в БТА се получи писмо от тамошната партийна организация, в което питаха: „Защо ни изпращате тук провокатори?" Така че, това беше нещо като ходене върху въглени.

Питате ме кога осъзнах? Някъде към втората половина на 70-те години - това беше десетилетието на разпадането на колониалните държави. И то главно в Африка. Тогава португалци и англичани се изтеглиха от колониите си, тогава някои африкански страни тръгнаха по „социалистически път на развитие". Тогава Студената война се изостри много, просто защото старците в Кремъл, които бяха абсолютно изкуфели, не си даваха сметка какво е съотношението на силите. Те си въобразяваха, че могат да бият капитализма със своята скапана икономика и огромна, но остаряла като организация и въоръжение армия. Тези старци направиха непоправими грешки, най-голямата от които беше през 1979 година, когато влязоха в Афганистан, и то, след като имаше ислямска революция в Иран. Оттук тръгна неудържимо залезът на СССР и първото важно събитие в тази насока дойде една година по-късно, когато в Америка избраха Роналд Рейгън за президент. Направете сметка, през 1991-ва Съветският съюз изчезна - само след някакви си 12 години. Та вече към 1980-а си бях дал сметка, че този свят, какъвто го знаех, няма да го бъде! Че с този наш „строй" е свършено. Но признавам, че съм бъркал в сроковете - никога не предполагах, че ще го видя! Мислех, че някъде около 2015-2020 година ще му дойде краят!

Имал сте много повече търпение в очакванията си!

- Убеден съм, че и в най-секретните щабове на ЦРУ не са си въобразявали, че Съветският съюз ще рухне през 1991 година. Абсолютно съм сигурен! Никога не са си представяли това! Това е великата изненада не на столетието, а на хилядолетието!

Защо според Вас стана толкова изненадващо?

- Защото никой не очакваше, че структурата е прогнила до такава степен. В момента, в който Рейгън обяви така наречените Звездни войни, които тотално разрушаваха „равновесието на ужаса", пазило мира 40 години, от този момент нататък Съветският съюз беше обречен! Просто защото „Звездните войни" означаваха, че САЩ могат да свалят съветските ракети в полет, а Съветският съюз не може да сваля американските ракети в полет. А равновесието се крепеше на това - тоталното взаимно унищожение.

Коя новина Ви накара да изтръпнете?

- 1962 година, Кубинската криза. При нея човечеството се размина на един дъх разстояние с Третата световна, с ядрена война. Малцина разбраха истината. Само ние в БТА го знаехме, знаехме, че въпросът е не на часове, а на минути. Американците бяха блокирали с флотата си Куба. Хрушчов беше изпратил свои натоварени с ракети военни кораби - да ги доставят на Куба. И Джон Кенеди като президент каза, че ако те се опитат да минат през блокадата, американските кораби ще реагират и ще ги потопят. Може ли да си представите до каква степен може да изкуфее един комунистически лидер като Хрушчов! Защото той приема една конфронтация по море - на 12 000 мили от Съветския съюз и само на 90 километра от Флорида, във води, където американците имат тотално превъзходство във всичко. И въпреки това Хрушчов каза, че съветските кораби ще минат. А ние в БТА, докато получавахме съобщенията, отлично разбирахме за какво става дума. Ако Хрушчов не беше дал заповед в последния момент и неговите кораби не направиха завой, и не се бяха върнали обратно, войната щеше да избухне на 100 процента. Това щеше да е ядрена война. Светът не разбра през каква криза е минал. Но ние знаехме. Седяхме скупчени над машините и не дишахме. Сигурен съм, че отстъплението на Хрушчов му коства мястото в Кремъл. Малко след кризата го свалиха.

В БТА е било много интересно, но не е било лесно. Какво не можехте да понасяте?

- Ненавиждам от дъното на съществото си лицемерието и двуличието. Всъщност, на комунистическия строй това му беше характерната и основната черта! Всичко беше с две лица. Всичко беше с две действителности. Например, на младите се забранява да слушат западна музика и Радио София, ако пусне западно ларче, то е едно на 50, а същевременно всички млади хора имат магнетофони вкъщи и слушат Веайез. Говори се примерно за равенство, а всъщност има привилегии. Казах Ви за абсурдите, с които трябваше да живея. Вие например, знаете ли какво означава „обективистична информация"? О-Б-Е-К-Т-И-В-И-С-Т-И-Ч-Н-А!?

Не!

- Как ще знаете! И ние в БТА не знаехме, докато не ни бе обяснено. Значи, информацията трябва да е „обективна", но не и „обективистична". Ето пример: Роналд Рейгън държи реч във Фултън и нарича Съветския съюз „империя на злото". Разбира се, всички агенции съобщават какво е казал Рейгън. Ние също не може да го премълчим. Но как да се изразим? Информацията ще е обективистична, ако кажем: „Днес във Фултън американският президент Рейгън нарече Съветския съюз „империя на злото". Затова, за да не е информацията обективистична, трябваше да кажем нещо от рода на следното: „Днес във Фултън бившият третостепенен холивудски актьор Роналд Рейгън, който понастоящем е стопанин на Белия дом във Вашингтон, си позволи, видите ли, да нарече първата в света социалистическа държава „империя на злото". Така информацията ставала обективна, но не и обективистична. Когато трябваше да правя компромис с тая идиотщина, просто полудявах. Но такава беше официалната линия. Не мога с думи прости да съобщя, че студентът Ян Палах се е самозапалил на „Вацлавске намести" в Прага. Защото публиката не трябва да го научи. Или ако го научи, ще го научи по-късно с хиляди заврънкулки. Или че два съветски изтребители са свалили южнокорейски самолет с 270 души на борда! Защото е минал над Камчатка.

Не се ли изкушавахте да събирате „обективистичната информация" и „легалната" информация?

- Никога не съм мислил за такова нещо по простата причина, че това означаваше да си навлека тежък риск. Ненужен при това.