Това впрочем е характерна линия в романа - литературните разсъждения. Открояват се и концептуално, и текстуално няколко анализа на творби на Пирандело, Петко Славейков, Вапцаров, Солженицин, Венедикт Ерофеев. Доколко са вплетени или висят - е въпрос на преценка. Романът е обемен, може би и заради тези вплитания.

Иначе сюжетът е простичък, събира се дори не и в пълна година, в десетина месеца. Студенти, сравнително малък град; от квартирата до бистрото, по централната улица и в къща в близката планинска махала, в аудиториите и по коридорите на местния университет, на гарата. Изпити, самодейни инициативи, гуляи, обществени вълнения. Следва се отблизо основният герой Соломон Горгий, понякога се прескача и върху паралели със сюжетните кореспонденти/огледала на главния герой: асистента от катедрата по възрожденска литература Тимофей Карзай, издирващия таланта си бивш студент Погодин Дъждовежд, хроникьора и разказвача на историята, който остава без име... Имена като горните - да прибавим още и Софроз Житогега, Чечита Чипочер, Волдемар Чвор, Сибила Дмитри, Куртаки Карабял - са на пръв поглед странни, на пръв поглед странни са и някои особености на героите: Погодин търси неистово таланта си, Чечита е телепат, Софроз води статистика на паметта си. На пръв поглед странни са и някои техни тези и хипотези - като това за физическото разстояние до точката на въображение или пък за обувките като контур на съществуването, хипотезата за културния тотализатор. Но това са орнаменти, провокации, тук няма никакъв опит за "магически" или друг подобен "реализъм".

В романа има и цели проекти. Не ви ли е било любопитно как възниква едно артистично сътворение - от началото до края, с всичките етапи? Спектакълът "Кино" е представление, което се проследява от първите искри на хрумването до оформянето на пълната концепция, от подреждането на действащите лица, намирането на актьори, репетициите на маса и на сцена, та до премиерата. Описано е de viso, без сфумато, без бели петна и преразказвания, с все текст по сценарий. В "Кино" участват повечето от главните герои, а са обвързани почти всички. Друг проект, даден в зародиш и в извънроманова перспектива, е скулптурната група "Тайната вечеря на българските поети".

Може би най-чувствителният въпрос ще се окаже въпросът за контекста, историческия контекст на романовото време. Както се казва, романът е ситуиран в 90-те години на миналия 20 век, може би във втората им половина. Избран е план на обществено-политическа криза, която градира до шествия, окупации, бунтове и горящи гуми по кръстовищата, камъни в снежните топки. Но понеже е писан в друго, променено време, почти десет години след описваното, по-интересни са озаптяванията и ограниченията, които са правени в изводите и обобщенията, а и в сказа и фабулирането. Пример: днес и особено утре ще е невероятно да се пише без оглед на новата информационно-технологична еволюция - без езика и фигурите на компютъра и интернета, без въздигнатата нова мобилна комуникационна платформа. Ала за времето на романа всичко това е или иновационен мираж, или несъществуващо.

Дали има послания романът? Има, разнообразни. Но имайте предвид, че романът - както и неговият автор - не вярват в себе си. Вярата в себе си води до посредственост. Романът и неговият автор вярват в кумирите в себе си. Достоевски е един от тях.

Финалът на романа е претоварен, някому това ще се стори слабост. Склонни сме да се съгласим. Но нека оставим на оногова, който стигне до финала, да си състави мнение.

[И така, "Юноша" - роман в пет части и епилог - търси издател.]

[Декември 2007]

[ПП. Части от романа под формата на жанрови отрязъци намериха своята публикация в интернет:

Културният тотализатор и Хотел "Англетер" в LiterNet

Тайната вечеря на българските поети в Media Times Review

За литературата ни, написано нервно и Някои особeности на руските нобелисти в Knigi-news]