Пакет е множество от свързани файлове, обикновено софтуерно приложение или библиотека. Пакетът съдържа всички необходими файлове и скриптове за коректно конфигуриране и инсталиране на софтуера, както и информация за своето съдържание или предназначение, списък на други пакети, от които зависи функционирането му и т.н.

Из IT списание

Някъде в средата на първото десетилетие на 21 в. за първи път отправихме това предупреждение: Без познаване на новата технологична [компютърна] лексика и принципите на нейния обект, вкл. т.нар. it-сленг, вероятността за народополезна работа през следните десетилетия за настоящите и бъдещите литературоведи е с почти незабележим пулс. Най-малкото резултатите ще са с чувствителна аритмия.

                                                                                                          Авторът

I

Windows (1985) на Бил Гейтс е известен с много неща, едно от тях е, че еманципира GNU/Linux.

GNU/Linux [GNU = GNU's Not Unix : проект и движение за потребителска операционна система от свободен софтуер] - вдъхновен все пак от Unix, независимо от рекурсивния си акроним - е известен с многото си Linux дистрибуции след добавянето на Линукс ядрото (1991).

GNU GPL е лицензът, според който се гарантира свободата на софтуерните системи.

Какво общо има това с Вазов, Морфов и хъшовете?

Общото е все още само наше намерение и е насочено към четирите серии на филма, а не толкова към Вазовата творба [„по мотиви от повестта „Немили-недраги“] или постановката й в Народния театър от режисьора Александър Морфов.

За какво става дума.

Linux притежава много симпатична в образно отношение пакетна система на функциониране.

Образ: представете си добре оплетена кошница; как всяка шибучка влиза на единственото си място, а? ах, кошницата е наранена, някой я е прокъсал, има дупки по нея, шибучките са срязани; как да я ползваме сега тая кошница? да берем ябълки, минзухари и да ги туряме вътре? ами нали ще изпаднат? и тогава полза от кошницата - ядец, язък им за труда на кошничарите.

За да върви добре една Linux дистрибуция, трябва да притежава всички необходими й пакети и пакетни зависимости; ако ще инсталираме [добавяме] нови програми в общия ансамбъл, трябва да се съобразим с пакетните обвързаности. Не можем да подкараме една програма, без да сме намерили и удовлетворили всичките й библиотеки (пакети). Не можем да ползваме една програма, на която шибучките - съставни пакети - липсват или са счупени.

Понякога се налага да подкараме едно, счупвайки друго.

Понякога забравяме да запакетираме дадена зависимост и след това я изоставяме като софтуерна тенденция.

Всичко повредено, модифицирано, несъобразено ъпгрейднато [разминато във версиите], изтрито, недовършено пречи на Linux системата да работи перфектно, превъзходно, много добре, добре, горе-долу, чат-пат - казано в деградация.

Как се управлява този ансамбъл - е и приятен, и много любим на Linux почитателите въпрос.

Различните дистрибуции изповядват собствена политика по управление на пакетите, по приоритети на потребителите и по достъпност / консервативност на системата. Базовите умения [конзолата, ах, конзолата] са общовалидни, те не се губят. Разликите започват от надграждането с инструменти и допълнителни подходи: дали администраторът сам да удовлетворява пакетите и техните зависимости или специален модул да го върши вместо него, дали потребителят да е администратор или да изпълнява тази обязаност само при необходимост, дали... или... Достатъчно е да припомним конкуренцията между Gnome и KDE - двете водещи графични среди, тоест философски визии за операционна среда - за да усетим свободата на Linux решенията.

В романа "Юноша" вече писахме по този повод, нека маркираме тезата за задължителната мултифункционалност [добавената стойност] на литературните сегменти и тук. Прословутата Чехова пушка е красив запомнящ се анекдот за тази литературна пакетна зависимост. Отказът да се удовлетворят мотивните зависимости води до различни жанрове, например пародия, или до различни течения, напр. псевдомодернизъм [това направление обема всичките видове модернизъм; и не го казвам саркастично, всеки следващ модернизъм заклева така предишните]. Когато Достоевски вкарва в "Бесове" героя Кирилов - онзи, който е решил да се самоубие, понеже има волята на бог - той го използва в няколко посоки:

• за да си върже сюжетната линия с убийството на студента Шатов

• да си изкаже любимата теза за всепозволеността и бог

• елемент от темата Америка, тема, вплетена в характерологията на основния герой Ставрогин

• вкарва готическа сцена (около самоубийството)

• има достъп до къщата, където живее Шатов и където отсяда Федка Каторжника

• и така нататък

Иначе казано, авторът удовлетворява пакетните зависимости, за да имаме ние, кибиците, какво да калкулираме и как да редим реципиентския си пъзел или разплитаме реципиентския си възел.

Въпросът е обаче не как Достоевски е построил и настроил своята дистрибуция, а защо според нас Ал. Морфов и Ил. Симеонов (с участието на Р. Чанев) са допуснали счупени и липсващи пакети в своята четирисерийна.

Художествената творба е дистрибуция.

Програмите са мотиви и сюжети.

Пакетите са фабулите и интенциите.

ROOT потребителят е авторът / режисьорът.

Обикновеният потребител е читателят / зрителят / актьорът/ публиката. Те имат различни нива на достъп.

GNU GPL лицензът е изграден върху общата възприемателска структура между адресант и адресат, това е код, който се валидира.

Вие сте в 2009 Linux "Хъшове" на Морфовата операционна система по Вазовото ядро от 1882-84 с Windows емулатори от Симеонов и със софтуерен превод от Чанев.