| Христос воскресе. А вие? |
 |
 |
 |
| [В пустинята на Гоби Дамаджан] | |||
| Автор: Огнян Антов | |||
| Неделя, 04 Април 2010г. 10:17ч. | |||
|
Още миналата 2009 година заръчах на господин директора на Думата, хер Утремер, да драсне една статия по повод великденските кодоши с празничната вербална конструкция, при която единият адресант отправя код за дешифриране, звучащ „Христос воскресе“ [забележете, че всичко става по старото, черковнославянско правописание], а адресатът му декодира посланието с подобаващото „Воистина воскресе“. Целта на статията: какви аджеба инварианти е измислил фолклорният гений, като приоритетът е върху това, което сме чували, а не това, което ще измислим, ако бяхме в ролята на платени сценаристи на тв шоу бардаци. Обаче господин директорът затова е директор – направи си оглушки. Пък и правилно: йерархията не предполага директорът да получава заръки от редовия си редактор. Нейсе, може би има и друга причина; някой стар владика или млад брадатко би сметнал такава статия като светотатствена, това би ни навлякло божието възмездие, а навярно и някое фундаменталистко, ще хакнат сайта и пр. тежки прогнози. И господин директорът като благоразумно административно тяло естествено би отбягнал перспективите на подобно авторство. Днес е 2010-а. Великден. Ща не ща, ще поема риска да пусна този скромен пост. 1 Ето как реагирам аз. Сутрин е. Мразя примерно да поздравявам. Гледам накриво. Нарочно, за да не ме заговарят. Крия се от всички. Случайно срещам жена си в коридора. И тя ми казва: - Христос воскресе. Аз вдигам рамене, обръщам гръб: - Кво ме интересува... И си влизам в стаята. 2 Вуйчо ми много обича да се хили, остроумничейки. Отиваме на великденско посещение у бабите, влизаме, майка ми нещо крещи, аларма повсеместна. Само вуйчо ми, гледам, седи си в ъгъла и се хили като Мона Лиза пред Леонардо. Аз мразя да казвам това черковнославянско клише, понеже ме е срам от театралността му и езикът ми нещо не се обръща. Както и да е, обаче пред вуйчо ми смотолевям съответното: - Христос воскресе. Той ми кимва деликатно: - Мерси – и добавя: - Подобно. 3 А сестра ми, като беше тийнеджърка пъпчива с нормалната доза възторжена неуравновесеност и в етапа от юношеството и женската опърничавост, когато на всичко, което лети, се казва „не“, ето що отвърна. Аз, студент тогава, върнал се от София във великденски антракт, влизам в хола и й викам: - О-о, Надеждо, хайде христос воскресе, ма! - Да, бе! Ядосва се на неглижиращото „ма“. 4 Един родственик, докато не беше забравил времето преди 1989-а, в което се е разгръщал като социална единица, предпочиташе да използва лафовете на хумориста с чиновническа душа. Лафът е типичен чекистки, посттоталитарен, тип ДС. Драматизацията обаче няма да бъде с родственика ми. Седи президентът ни, представете си, на президентското бюро, увлечен в политическите си дебати, които вечно инициира, а пък никой не дебава, влиза президентският съветник в кабинета, поглежда герба и рапортува: - Г-н президент, Христос воскресе. Държавната глава надига поглед от папките, мъчи се да се съсредоточи върху рапорта, накрая маха слушалката от ухото (слушал е стенограми или запис от поредната си пресконференция) и накрая вдява, усмихва се бузлуджански широко и махва с ръка: - Докладваха ми... 5 Тихият човек, който се и шегува тихо, без да променя сериозното си, угрижено изражение на лицето си, на репликата „Христос воскресе“ просто би кимнал съпричастно: - Чух. А може и да ви подаде ръка в съболезнование. На този човек му наблюдавайте отблясъците в зениците. Там се вижда какво точно има предвид. 6 - Христос воскресе. Баща ми, когато иска да покаже индиферентност към темата, отвръща небрежно, сякаш на себе си: - Майтап няма. Когато има по-голяма семейна публика и въпросът го е застигнал посред стаята, се спира като гръмнат, пули се по антовски (дядо ми, баща му, така се пулеше) и сащисан се тюхва: - Пу! Язък. И отнася православен скандал от майка ми, понеже на какво учел децата. 7 Баща ми, с когото съм говорил по темата на настоящата статия, разправя как реагират лауретите от квартала, които се събират около „трансето“ [лауретите са лаурети на стъкления амбалаж, а трансето ще рече кварталният трансформатор]. Та ето ви и пиянски хумор. Монката, виден транслауреат, му викат, насочвайки шишето си към неговото: - Монка, Христос воскресе. А Монката отговаря спрямо високата си лауреатска чест: - Ах, да му [...] майката! Демек: Как можах да го изтърва тоз човек?! Или пък отговаря Монката тъй, сякаш е зает с всички други световни мисли; кратко и просто: - [...] му майката. Демек: Карай... 8 Сутрин. Късна махмурлийска сутрин, тоест малко след дванайсет на обяд. Героите едва се надигат от вчерашните умори: църква в полунощ са обикаляли, сетне кръчми и дискотеки са вършали. Стават все таки, джиесемът звъни, уста проклина цяла вселена, ала ръката все пак го вдига: - Христос воскресе – казва някой бодро в слайдера. - Ами който става рано, така е... - прави опит нашият герой за хуморизъм. Но отсреща са готови и поемат и те по тоя лек и приятен път: - Ами ще стане рано! Да не е пил човекът цяла нощ! - Той в понеделник не е на работа... А аз една събота и един петък имам... 9 И други ответи сме си записали тук на бележката, ама ни омръзна да ги оформяме в анекдоти. Вместо това ще запишем документалност от последната минута буквално. Докато чатках горното изречение, получих поздравление от една традиционна кореспондентка. Есемесът, както се досещате, съдържаше следното: „Христос возкресе.“ Правописът на есемеса е оригинален. Аз се придържам към старото написание, понеже тези словоформи „воскресе, воскреси“ са се специализирали и според нас е излишно да ги осъвременяваме със задължителните сега звучноконсонантни представки. Така мисля и за думата „исконно“, която в речника я пльоснали като „изконно“. Кой се сеща, че думата иде от „конец“, сиреч начало, край? Исконно = изначално. Малцина. Какво тогава й осъвременяваме, подчертавайки представката „из“? Върнах поздрава така (не се шегувам, даже задържам изтриването на есемеса си, за да цитирам дословно): „Воистина воскресе. А ние все чакаме да воскреси и нашите портмонета! Блажени са чакащите.“ 10 Не можем да не завършим десетката с приноси от Враца. Емо от Враца, състудент, с когото също говорих миналата година по тоя повод, разказа за една действителна история във врачански офис [забравили сме реалните обстоятелства]. Охраната на офиса вдига телефона, за да отговори най-услужливо, че е Великден и така нататък. Обаче чува, че търсят някой си Христо. - Ало? Кого търсите? - Христо... ссс... воссс... кресссссе... - съскат линиите на приватизирания телеком. - Ало? Няма Христо... Няма никой. Днес е празничен, почивен ден... И прочее. Наумете си врачански услужливец, който на всяка цена иска да ви помогне и няма да ви остави, докато не ви помогне – и ако познавате северозападните типове и нрави, може и да се посмеете от душа. А ето какво видяхме в сайта Резерват Северозапад по настоящата тема. „Тукашният човек освен че на поздрав отвръща „О, ти още ли си жив?“ и когато кълне, започва с „Накъдето се обърнеш, все дъски да видиш!“, на великденското „Христос воскресе“ отговаря с „И теб да те втрèсе!“ Иначе сме добре. Сутринта влизам в кварталното магазинче, „Мари“. - Честит празник – викам на двете продавачки. - Хлябът ви пресен ли е? - Воистина е пресен – учтиво ми отговарят. Ако не е истина, не е и лъжа. Ала статията стана така и така с еретичен уклон и като ще го отнасям на оня свят, поне да ви кажа и последния виц, който чух от колегата копач [копахме лозето]. Вицът няма общо с Великден, но има пряко отношение с библейските събития, предхождащи разпването на главния персонаж: Тайната вечеря. Зверски запой. По-неопитните ученици драйфат отвън на паркинга. Петър е поръчал даже цигански оркестър. Гюрултията отминава, някой задрямват. Исус цяла вечер е ръчкал своя iPad, накрая му писва, превръща последното вино във вода, че да могат да се приберат учениците на собствен ход. Тръгват си. Юда е бил до тоалета. Връща се Юда в сепарето: няма никого. И тогава го сгащват сервитьорите със сметката. Юда сяда на стола с листчето в ръка и пуфти: - Откъде ще взема аз сега 30 сребърника? P.S.
|
