Този исторически документ се публикува за пръв път в Думата, а и всъщност на български. Това е колкото добра новина, толкова и начинание, изискващо снизходителността на читателя. Несъвършенствата на превода са видими: резултат от липса на практика, тромавостта на текста и опит да се спазят все пак историческите особености на епохата. Затова нека приемем, че ползата за читателя ще е по-голяма от неудоволствието от откриването на несъвършенствата.
Няколко думи за текста. Документът представлява писмо до Ордена на рицарите – тамплиери, които от няколко години се намират в Йерусалим. Писано е през периода 1119 -1135 година. Двама са предполагаемите негови автори. Първият е Хуго от Сейнт Виктор, а другият – Хуго дьо Пайен, основател и пръв Велик Магистър на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим. Стилът на писмото предполага да е по-скоро рицарят, а не духовникът – познанието на християнската доктрина присъства, но основната идея е показването на нов път на служене на Бог – с оръжие и на бойното поле. По времето на създаването на този документ Хуго дьо Пайен е в Европа, където като емисар на Йерусалимския крал търси средства от папата и западните владетели за нов кръстоносен поход. В Светите земи подопечният му орден набира все по-голяма мощ и популярност сред рицарството. Тамплиерите ще се превърнат в еманация на кръстоносната епоха- разполагащи с привилегии и средства, на които може да съперничи само Рим. За по-малко от 200 години те създават организация, която и до днес буди учудване, възхищение и продължава да бъде обект на стотици изследвания. В този ред на мисли публикуването на това писмо е скромният жест на Думата към разпръскването на мъглата от суеверия, спекулации и мистерии, обгърнали най-влиятелната светска структура на цялото средновековие.

Оригиналният език е латински, но писмото е адаптирано на съвременен английски от проф. Хелън Никълсън. Българският превод е именно на английския вариант. Текстът в скобите е мой, а цитатите на Библията са от изданието от 1908 година.



Хуго Грешникът към рицарите на Христа на Храма в Йерусалим, чиято преданост ги прави нетърпеливи да посветят живота си на Бог. Борете се и побеждавайте и получете короната  в (името на) Исуса Христа, нашия Господ

Така започва неговата проповед към рицарите на Храма

(1) Най-скъпи братя, колкото повече дяволът търси възможност да ни заблуди и поквари, толкова по-бдителни трябва да бъдем - не само в избягването на злото, но и в творенето на добро. Първата цел на Нечестивия е да ни въвлече в грях; втората – да поквари желанието ни да вършим добро, а третата е да отслаби твърдостта ни, отвличайки ни от целомъдрието чрез лъжовни обещания и облаги. За да ни предпази от първата поквара, Светото писание казва:”Сине, бъди внимателен в деянията си и в това, което вършиш, за да не изпаднеш в грях.” За да ни защити от второто зло, на друго място казва:”Върши добро внимателно, защото всички, които търсят собствена слава пред тая на Господ, вършат друго, а не добро.” И още казва, прескъпи братя, на друго място, пазейки ни от третото изкушение:”Бъдете твърди, защото люде, които не желаят да отстояват вярата (в Христа) са лесни жертви и твърде бързо могат да бъдат подведени.” За да затвърди позицията си, апостол Павел казва:”Всеки да остане на това си звание, на което е призован”(Първо послание към Коринтяни 7:20), защото искам всички човеци да са какъвто съм аз; но всеки има особена дарба от Бога, един така, а друг инак” (пак там 7:7). Прочее, виждате братя, че ако всяка част от тялото има еднаква обязаност, то тялото не би оцеляло. Чуйте какво е казал Апостолът (Павел): „Ако рече кракът: понеже не съм ръка и не съм от тялото, затова ли не съм от тялото” (пак там 12:15). Нерядко нещата, които са по-прости са и по-полезни. Нозете докосват земята, но и носят тежестта на тялото. Не се заблуждавайте: всеки ще получи възнаграждение според усилията си. стряхата предпазва от дъжд, вятър и буря, ако няма стряха как би издържал всеки дом?
(2) Повдигаме този въпрос, братя, защото до нас достигнаха слухове, че неколцина са разпитвани от неблагоразумни люде, интересуващи се от вашия обет, а именно да посветите живота си в защита на Христа и тези неверници подозират в светите ви помисли грях или заслепение! Това е така, защото както вече беше казано, дяволът не спи- той знае, че ако ви склони към грях, няма да се вслушвате  (в Словото) и няма да бъдете убедени. Така че вече няма да има нужда той ви казва: ”пиянствайте, прелюбодействайте, бийте се и злословяйте.” По този начин, братя, ще можете с лекота да обезсилите неговата цел, като отхвърлите греха. Също ще можете да превъзмогнете второто желание на врага – в мирно време (трябва) да се борите с тялото си чрез пост и въздържание. И когато той ви подмамва да се гордеете с делата си, борете се тъй, както се сражавате с оръжие в битка с враговете на мира, целящи увреждането ви.
Прочее той, невидимият враг, който винаги ви изкушава и подвежда, се стреми да развали правото дело, което вършите с благоразумие и усърдие. Тъй като това са стремленията му, а именно да руши деянията ви като покварява вашите намерения, когато убивате той ви подвежда, че това е от гняв и ярост, а когато разграбвате ви внушава,че вършите това от алчност. Казвам ви: трябва да имате ясна причина да мразите, защото не презирате хората, а всъщност самата злонамереност. Казвам ви още: наистина имате причина за гордост, защото е справедливо да отнемете и  да е у вас от онези, заради греховете им. „Защото работникът е достоен за своята заплата”(Лука 10:7). Така че, „ако не връзваме юлар на работещия вол (Първо послание към Коринтяни 9:9)”, защо отнемаме дължимото на работниците. Ако човек е награден за изричане на слова, въздигащи околните, то какво да кажем за онези, които са посветили живота си в закрила на другите. Не заслужават ли те по-голяма отплата?
(3) Казвам ви: Победен е дяволът сред вас. Той не може да открие никакво средство да ви повлияе, защото намеренията ви са искрени. Затова търси друго средство за атака. Понеже Нечестивият не може да отрече добрините, които вършите, той работи към спиране на деянията ви, защото знайно е, че за творене на добро се изисква постоянство. Той върши това като казва „не прави това”, вместо да ви подтиква към действие. Така ви подлъгва да се примирявате с по-малкото добро. Дяволът не подбира  словата си, стига те да ви отклоняват от вашите планове. Това е целта му – да ви отклони от местата, които сте заели. Така че той обещава големи облаги, ако ги напуснете и повече не се завърнете по тези земи.
Това, прочее, е желанието му  и вашето заминаване е целта на Врага. Именно поради тази причина вие трябва да останете и устоите на лъва и дракона, защото той идва като лъв да ви пречупи или като дракон да ви заблуди. Не му вярвайте! Каквото и да ви предлага Врагът е подозрително, дори да ви се струва добро. Спомнете си какво е казал той на нашата Майка (Ева):”Яж и ще заприличаш на боговете.” Вижте как обещава божественото, за да научи човека да презира това, което е. Той предлага величие, за да отнеме смирението на хората.
Прочее братя, вие знаете за това първо изкушение, внимавайте и не бъдете готови да следвате съвети, които ви обещават издигане и възвеличаване. Помнете, че вие сте просто човеци, пазете смирено това, що Бог вие дал и смирено носете участта си.
(4) Ако навярно желанието да се присъедините към големите религиозни ордени е обзело умовете ви, то добре е да знаете,че у всеки орден или общност най-висшестоящите люде са най-надарени. Юда се сгромоляса от положението си на апостол, а бирникът, който смирено призна греховете си бе възвеличан. Ако позицията ви (в Ордена на Храма) ви пази, то и Нечестивият не ще ви подведе. Обратно- ако положението може да ви провали, то ще останете беззащитни пред Дявола, когато ви помъкне към преизподнята. Трябва да осъзнаете, че нито санът, нито имуществото в и са от Бога. Както е казал апостол Павел:”Защото в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но ново създание.”(Послание към Галантяни 6:15)
Ако сте в изкушение и търсите по-добрите неща, не гледайте външността, а взрете се в себе си, където гледа и Господа. Там има добрина, там е и силата. Защото право казва (Господ): „Блажени онези човеци, на които силата е в теб; в сърцето на които са пътищата към твоя дом… отиват от сила в сила. Всякой се явява пред Бога на боговете в Сион”( Псалм 83:5-7)
(5)Навярно може да се каже, че занятията ви отвличат вашето внимание с външни въпроси и са пречка по пътя на духовното израстване. Искате тишина и спокойствие, за да носите (духовните) плодове на Бога, а знайно е, че усамотението е приятел на съзерцанието. Когато твърдите това, видно е желанието ви да служите на Бога, но това желание не е от знанието (Послание към Римляни 10:2). Вие не знаете какво просите  (Матей 20:22). Чуйте Христовия отговор, не моя: ”Вие искате да седнете от ляво и дясно в царството Му; желаете да стоите смирено, когато Той властва, но не искате да се морите и трудите в борбата му. Това, което просто желаете ще се сбъдне, но не защото молите, а защото не знаете какво искате.” Редно е всеки, който дири власт да не бяга от работа, а този, който се стреми към корона да търси, не да избягва битките. Самият Христос, чиито пример трябва да се следва, преди да се възнесе в небесата като дясна ръка на Отца, се е трудил на земята и то срещу безбожници и злосторници.
Вижте братя, ако търсите почивка и спокойствие подобно на тези, то не биха останала религиозни ордени в Христовата църква. Дори отшелниците в пустинята не мога т да избегнат задълженията на тленния живот и трябва да работят за прехраната и облеклото си, както и за останалите обязаности на битието. Ако не е имало оран и сеитба, то каква реколта би съществувала изобщо? Ако апостолите бяха казали на Исуса:”Желаем да сме свободни и да съзерцаваме, да сме далеч от хорските от хорските спорове и възражения”, то какво християнство бихме имали сега?
(6) Ще видите братя, че под прикритието на благочестието врагът се стреми да ви вкара в капана на грешката. Човек не трябва да бяга от добродетелите, а от греха. Не трябва да избягвате усилията на тялото, а объркването на ума. Божиите служители знаят как да бъдат тихи дори в заниманията си и да са спокойни, когато са в объркване. Те знаят как да приемат съдбата си и да не се противят на божествения ред на нещата; както и в гордостта си да се противопоставят на Божията воля. Защото той е Господ, а ние сме негови служители; и той поставя всеки от нас в дома си и който поема своите задължения в смирение, ще получи най-голяма награда.
Но сега изкушението на Врага нито за миг не оставя сърцата на бедните (духом) люде в покой. Той внушава на водачите, че понеже са най-висшестоящи за тях няма спасение; а на останалите, че имат право да негодуват, понеже са под властта на господарите. О, заблуди на Врага, кога ще спрете! И как ангел Сатанаил се превърна в ангел на светлината(Второ послание към Коринтяни 11:14). Ако Дяволът се опита да покаже всемирно самохвалство пред горните, подобна показност лесно ще се разпознае; когато обаче той казва на рицарите на Христа (тамплиерите) да сложат оръжие и да не водят битки, да избягват шума (на сраженията), търсейки спокойствие – тогава той отнема истинското има смирение, докато предлага външна скромност. Защото какво е гордостта, ако не отказ на подчинение на Божията воля?
(7) Прогонвайки така водачите, Сатаната се обръща да поквари и нисшите – „защо пилеете времето си с работа”, казва той.”Защо полагате толкова усилия за нищо? Вашите господари ви позволяват да делите общата работа, но няма да споделят богатството си. Дарявал ли е някой от тях пари на Рицарите на Храма? Дали някой е отправял молитви към Рицарите на Храма? Нийде не се споменава дума за вас. Докато почти целият тежък труд лежи на плещите ви, те получават всички духовни облаги. Така че напуснете общността и предложете да жертвате труда си за Бога другаде, където усилията ви ще бъдат признати и видени.”

Вижте колко форми има заблудата му братя, и как използва той всеки вид измама. Кара познатите водачи да се оплакват, а другите да роптаят поради неизвестността си. вижте това братя,  защото сглупявате в изкушението си. Защото мисля,че няма човек сред вас да не знае, че колкото по-малко показна е една добродетел, толкова по-сигурна е тя. Нито един от вярващите не трябва да се съмнява, че всеки от вас служи на Бог и споделя с всички плодовете на труда си, то той е част и от Божията благодат. Приемете това, прескъпи братя, и пазете мира сред вас; и нека Божият мир бъде с вас. КРАЙ