Температурите скочиха високо над нулата. Снегът потече на вади и наводни всичко.
Остана само тя, утъпканата по-рано снежна пътека в средата на тротоара. Смазала снега до лед, пътеката се обливаше с вода, но не се махаше. Целият тротоар почерня, снегът му - онзи високият, дето се извисяваше къде-къде над пътеката - изчезна, но пътеката в средата стои и посреща нощта.

Прокара я първият човек, който се осмели да мине в дълбокия, навалял само преди ден мартенски сняг. Мина веднъж, веднъж назад. Нарочно мина, измокри се до коленете и доволен прокара пътеката. Сетне минувачите се осмеляваха, човек по човек, благодарни, че някой друг е свършил най-мократа работа.
Пътеката се оформи окончателно и пое острите женски токчета и тежките мъжки кореми.
На последната сутрин една баба мина по тротоара, не можа да прескочи тясната ледена ивица почти стопил се заледен сняг, падна и си счупи крака. Заскимтя на пътеката.
Ето как, когато се обърне палачинката, доброто става лошо и правият става крив. И въобще, както би казал Езоп, правият винаги е крив и обратно, понеже повечето хора са никакви, ни прави, ни криви, а каквото им покажат.