Като казали фото очерци, та фото очерци. В това повествование единственото сигурно нещо е фотото. Понеже е SONY. Всичко друго си е прима виста, много домашна рáкия, пътуване из България и нафтализиран български хард рок.

1

В началото бе предложението. Всъщност това си бяха две предложения, но да караме по ред. Офертата от петък бе изненадваща, но именно в туй  ù бе чарът. Поднесена от хора, на които по принцип не отказвам пари и пиене, тя обещаваше изненадващо приятен завършек на седмицата. Обектът на атаката се оказа село Николаевка. Трябва да призная, че нищо не бях чувал за това населено място. Оказа се наблизо, но стигнахме по тъмно. Може би защото тръгнахме по тъмно. Нищо интересно не се забелязваше в мрака, затуй ето ви един пишман Гугъл мап.

Селото е нейде сред зеленината. По пътя получих неколкократни инструкции, съдържащи горе-долу следното предупреждение: Не сядай до чичо Кольо и не му отговаряй на наздравиците. Най-добре казвай, че не пиеш. Луда работа, нали на маса отиваме, бе джанъм.
Още от влизането в двора, незаключването на нито една врата, събуването на обувките и заменянето им с „търлъци” и колонията от мъртви винарки ме убеди окончателно, че водата в тоя дом се използва само за ритуални нужди. Както можеше да се предположи единственото водно нещо у чичо Кольо бяха чашите за ракия. Тия стакани имаха вълшебното свойство да не остават никога празни. Пропуснах да спомена, че да – седнах точно до чичо Кольо, и че да - отново вдигах наздравици на всеки 27 секунди. Чудната атмосфера на двете метални легла, служещи в случая за пейки, екстравагантно килнатият гардероб, ниският варосан таван, разсадите от домати, в стройни редици стоящи на прозорците – това помня. Поне в първия час, защото по-късно всичко си отиде на мястото, сиреч извън полезрението ми. Остана само Господарят на дома, който фамилиарно ме потупва по лявата ръка, докато се мъчех екзистенциално да начертая в ума си най-прекия маршрут до нужника в двора. Непосилна операция, както се оказа вследствие. Колкото и да е странно, не помня абсолютно нищо от това, което сме говорили на масата. Всъщност, чудното е, че изобщо си спомням за масата. Обаче се оказа, че в Николаевка е роден Петър Дънов или Беинса Дуно, или Учителя, ама не Йода. Ей туй от къде го знам, не знам. 

2
Помните ли Божидар Главев? Оня, от „Ахат”, с „Черната овца”. [Това е алюзия на автора към черното расо, не просто песен на "Ахат" - б.др.ред.] Аз смътно, ама се оказа, че някои още го помнят. Това беше и втората покана  - за посещение на село Горица, и по-специално на църквата, а най-специално на отец Божидар. Според вездесъщий интернет, това селище се намира в полите на Стара планина, а според километража ни – на 87 километра от Варна. Пътят до там бе едно лежерно подрусване из полумъртвата настилка, а единственото преживяване бе преминаването през Дюлинския проход. Според мъдрите книги и сайтове, през него преминавал „първокласен републикански път”. Аз обаче видях първокласен бейрутски булевард – ями, дупки, кръпки и тесни платна. Оказа се, че същото било и в Италия, само без дупките и ямите.

Село Горица е спокойно сгушило се на завет селце. Стара планина го пази от вятъра, ала не може да го уварди от агенциите за недвижими имоти. И от англичаните, мераклии да стават нашенци. Аз пък имах мерак да видя, как аджеба, един рокер, и то от „Ахат” може да стане поп. И то от българската православна църква. Вече бяхме чули за странностите на местния духовен пастир, но от извора е друга работа. Църквата „Св. Архангел Михаил” е построена в средата на 19 век и това веднага си личи по ниската нейна конструкция. Всъщност отвън прилича на обикновена възрожденска къща.

За разлика обаче от камбанарията, която баш си е една хеви метъл кула и по-скоро прилича на телеграфен стълб с високо напрежение. Тук заподозряхме свещеническата ръка.

 Пред вратата на храма бе гордо паркирана попската шкода, красноречиво хоругвована на предния капак. На снимката ясно личи самодейният момент на полагането на кръстния знак.


В двора – скрит в дъното отец Божидар. Не посмяхме да го заговорим, някакво отчуждение лъхаше от него. Даже снимка  не успяхме да сколасаме, та затуй прилагам тая от регистрацията му в  sibir.bg. Винаги съм си мислел, че това е сайт за тийнейджърски вълнения, но явно не е. Снимката е специално за господин Тити Анапест.

Църквата е в самия край на селото и след като я заобиколихме, то се ширна пред нас. Там, на границата между гората и равнината, на самия край на Стара планина се запознахме с дядо Петко. С присъщото си коварство на гражданя, веднага, но съвсем византийски го заразпитвахме за отчето.

- Бе мани го, шашардиса ни той, - аз сто попа съм сменил, ама такова чудо никъде го няма. Тука и поп руснак имаше, и един даже от Елена. Ама кат’ тоя ...

От възмутения старец научихме, че поп Божидар искал по 50-60 лева, за да бие камбаната на опело. Как е калкулирана тая тарифа - мистерия. И дядо Петко не знае. Той обаче ни разказа за чешитлъка на божия служител – когато запалили огън в края на махалата, той извикал пожарната от града. "Града" горичани казват на Поморие. Та оттам са долетели бившите батбойкови колеги, за видят, че няма пожар, каквото е трябвало да се опече, опекло се е отдавна.  Следващата фотография, направена на края на селото, изображава трима туристи след неуспешно матине с поп Главев. В средата – моя скромност.


Откритието на пътуването бе скритата в балкана наблизо беседка, или навес, или заслон. Нова и спретната постройка, дело на „хората от града” [Разбира се, покрай поредните избори - б.ред.]. В нейна чест направихме няколко снимки с предно и задно предаване.


Заплюхме си я и веднага се стъкми план как да бъде обсебена в най-скоро време. Но явно трябва по-конспиративно да се  действа, защото се разбра, че предните купонджии са били заплашени от отлъчване църковно, енергически анатемосани от бившия колега на Звезди Керемидчиев. С две думи – темерутска работа. Поразочаровахме се, но пък може би сме очаквали нещо по-различно. Следва обратен път, сваляне на снимките и потене над този текст. Денят обаче беше страхотен и слънчев – със или без намусени люде в расá. [Тоест без черни овци - б.ред.] Тъй трябва да е. Че то такова време и Соломон Паси не мож’ развали. И НАТО  даже.