Когато преди десетина и повече години се озовах в един клуб в Несебър, на сцената свиреха едни много, много забавни типове от Казанлък. Запомних ги заради името: „Кебапчета и рози”. Дано още свирят, защото са твърде големи веселяци, а и ска-то им е свежо и лятно такова. По онова време „Думата” бе в преходен период, сиреч идеен проект. Бе приключила нейната хартиена версия, а още бе рано за мултимедийната такава. Защо се сетих за тая група ли? Ами защото снощи редакционно „Думата” изживя своеобразно дежавю – отново имаше музика, отново кебапчета. Кой да предположи обаче, че продължението ще е бледо подобие…

Нека караме обаче по същество – Каварна, „Over the Rainbow”,  „Думата”. В края на лятото, в разгара на ремонти и в часовете на мача, Джо Лин Търнър и каре рокаждии решиха да подразнят дотолкова старите ни меломански души, че след кратко колебание атакувахме с дързост заветните 65 километра. „Over the Rainbow” се оказаха, че освен че са прескочили дъгата, са позаобиколили и музиката, но да не слагаме десерта преди салатата. По-точно пред кебапчетата. 
Каварна си остава малко място въпреки прокламирания от Цонко рокерски имидж. „Кооптърговия” бе надписът на една фасада, който успя да ме настрои на ретро вълна. Оказа се, че и мисленето е кооп – из целия център на градчето са натикани тротоарни кебапчийници. Разбирането за панаир явно не е много еволюирало по тия географски ширини, защото миризмата на прегоряло месо доминираше дори над купестата облачност, застрашително събираща се над сцената. Облаците от обжарена мръвка се промъкваха навсякъде – из тълпата, в заведенията, вътре в колите и по дрехите. За да е пълна картината – продаваха се на панаирните сергии фалшивосребърни пръстени, самоделни и самодейни рок фланелки, войнишки кубинки по 20 лв., перуки… Каварна се готви за рок концерт.

Да не съдим прибързано обаче - оказа се, че градът напълно си заслужава феновете. След две бири време редколегията се позиционира сред сгъстяващата се тълпа, която кой знае защо комуникираше на западен вариант на ятовата гласна, сиреч лют шопски говор. Време е да спрем с кебапчетата, колкото и да дразнят вкусовите ни рецептори, за да обърнем внимание на втората част, т.е. рока. Симулант, Силует, Саламур… как ли се казваше точно подгряващата група? Три мацки, останалото няма значение. А да, да не пропуснем и конферансието. Когато в началото на сцената се извиси в 150-сантиметровата си стройност едно лице, предателски ми заприлича на Дидо Манчев – човекоподобно недоразумение, безуспешно налагано от Канал 1 като водещ на хумористични предавания. Та тази шега на природата осведоми всички, че присъстват на втората вечер на „Рибен и Миден фестивал” Каварна 2009. Аферим Цонков, поздрави и почитания Цонко. Щом си успял на миден фест да докараш половината „Rainbow”, представям си какво ще е на деня на цацата. Най-малко AC/DC.
Колкото и да кръшкаме, е време да кажем няколко слова и за хедлайнерите на вечерта.  „Over the Rainbow” се появиха навреме…. и 20-тина години по-късно. Час и половина класически рок, изпълнен от зле по-зле. Юрген, синът на Ричи Блекмор, приличаше визуално на баща си, Джо Лин  Търнър от време навреме приличаше на себе си, а незнайний клавирист на нищо не приличаше. Можем да дадем и препоръки - Юрген да поотслабне, а Джо да не забравя, че профилактично е трябвало да яде малко повечко шамари от батко си Ричи навремето.

Да маркираме основните моменти – в 20.45 зад гърба ми прозвънява мобилен телефон. Разговорът се случва в паузата между две песни, така че тишината бе силно продрана от кански рев и сочна костинбродска псувня. Не викай още бе, посъветваха околните. Как няма да викам, като нашите падат с едно на нула още от съблекалнята. След секундна пауза ревовете и псувните се умножават стократно, докарвайки до силен душевен смут момите на сцената. На концерт като на концерт. 21.30 бе времето, когато Джо Лин реши да се прави на Минчо Празников, обявявайки пълнолунието. На Минчо обаче му се получава по-добре. Час по-късно след  дебелашки и постен хумор на сцената „Over the Rainbow” изчезнаха в мрака, а истинският финал бе разочарованото промърморване от неизвестен фен: ”Ееех, Юргене, Юргене…..”

P.S. Снимков материал още няма. Обмисля се да ли си заслужава усилието (б. а.)

P.S. Вече има. Така и така снимахме (б. ред.)