1

Интелигентността ни се променя. И въобще, човечеството има нужда от нова библия, може би не непременно от нова вяра, но от нова библия. Какво е зелето? Пластове върху пластовете. Отдавна сме натрупали планини метатекстове върху библиите ни и от това те са се изгубили някъде в корена. Всяко едно голямо литературно произведение, грандиозно историческо събитие или личност, личност „замечателна”, са една такава библия, провокирала, създала и систематизирала планини метатекстове, съпровождащи текстове, обяснителни текстове. А с времето, с епохите тези библии намаляват, ролята на личността като флагман, като пророк избледнява, личността вече е предимно медиаторска, препредаваща, тя е комуникативен вагон в безкрайната композиция на все по-разширяващата се общност.

2

Колкото повече човек контактува, излиза от тесния кръг – семеен, съмишленически – толкова по-беззащитни и недоказуеми пред другите са неговите собствени тези. В една беседа с един човек вие се опознавате, помагате си да се разберете, да си акуширате истината; в една трибуна, за да ви разбере струпаната долу маса, трябва да унифицирате, ограничите, автоматизирате речта си, посланията. Интелектът все повече става автомат – копче за една реакция, копче за друга реакция. За интелигентността вече не са критерии знаенето, познанието – всичко е обяснено, ако не е мистифицирано; сега критерии са информираността, познаването.

3

Новите времена осредняват, всеки е чувал за нещо и някого, за всичко. И затова е всеобщо недоверие. Ако допреди информационната ера оригинална история е можел да разкаже единствено свидетелят или остроумецът – а разказването е интелигентност, поток на интереси и откривателства – сега историята се препредава, като в безписмените времена се препредава, но с всевъзможни технологични запаметяващи безкрайността на процеса средства. Сега всяка история е вещ. Авторството е индустриализирано, то е авторски права. Затова оригиналните изяви вече са редки, интелигентните контакти също. Затова сега е напън всеки да е автор – осредняването е сляло долния, сътворяващ, пласт с горния, публичния.

4

Всеки е автор на нещо си, без значение какво и от какво – от джибри или грозде. Авторът на „Сто години самота” е равен на автора на един снежен човек. Затова е и тази лексикална трампа в литературознанието на творец, епик, художник, поет, писател, драматург с универсалното ренде автор – безлично, служебно, а на творба, произведение, стих, драма, епос, роман, лирика, новела, александрин с хиперпродуктивното текст. А скоро и текст ще сменят, сценарий ще почнат да наричат всичко – защото културата вече се прави от колумнисти, общочовешко значи ни повече, ни по-малко общоинтересно… Щом Вапцаров е автор, то „Кино” е текст. Всеки нагъл или фрапиран от буквите си върху белия преди това лист или върху черния монитор колумнист нарича себе си автор, а карето си – текст. И след като не му иде – все още, все още – смелостта да се нарече творец, а писанията си – творба, тогава… защо да не нарече Достоевски автор, а романите му – текстове? Но е трудно, защото

5

примерите с Достоевски, Сервантес, Шекспир, Юго са примери за онези вечни зелеви библии, дошли след онази голямата. Но и това е до време. И те ще бъдат изтръгнати от корен, защото информационната интелигентност, работеща с паметта, е обезпаметяваща. Както казва Леонардо: който работи с цитати, работи с паметта си, а не с разума.

6

И все пак онази библия трябва да бъде сменена. Смяната ще рестартира метафизичните и морални сили на съзнанието, ще потече нов поток коментари, вариации, нови жанрове, романите ще се развият около нов център. Библията е многогледство около един център, а с времето многогледството е станало кривогледство и сега са нужни очила, нови очила, които да канализират новата интелигентност върху собствените си основания – каквито и да са те…

– Абе каква е тая нова интелигентност, тези нови очила!? Какви ги плещя и аз... Отде ще се вземат, от какво ще се вземат? И отде ще събере новия си канон тази нова библия? От блогосферата ли? От колумнистите?

– Хм. Слънчасал си това лято.

_{(с) Юноша, О. Антов [откъс]}