| Достоевски и Есенин |
|
|
|
| О. Антов. Юноша |
|
…Трябва да си прекалено влюбен в себе си, за да пишеш без свян за самия себе си. Едничкото ми оправдание е, че не пиша заради това, заради което пишат всички, тоест за да получа похвала от читателя. (…) Записвам само събитията, като избягвам най-старателно всичко странично, а главно – литературните разкрасявания; един писател пише тридесет години и накрая изобщо не знае защо е писал толкова години. Аз не съм писател, не искам да ставам писател и бих сметнал за неприлично и долно да изкарвам глъбините на душата си и красивото описание на чувствата си на тяхното литературно тържище. Ала все пак с яд предусещам, че май няма да мине без каквото и да е описание на чувства и без разсъждения (може би дори блудкави): толкова развращаващо действа на човека всяко литературно занимание, макар той да е пристъпил към него единствено за себе си. А разсъжденията могат да бъдат твърде блудкави дори, понеже много е възможно онова, което цениш сам, да няма никаква цена в очите на хората. Но да оставим всичко това. Обаче ето ти и предговор; вече не ще има нищо такова. На въпроса; въпреки че не съществува нищо по-трудно от това да се пристъпи към някой въпрос – може би дори към всеки въпрос.
Аеропланът лети във въздушното пространство, след като се откъсне от земята. Земята му е нужна като точка, от която той се отблъсква. Без земята не би имало полет. Аналогия: за изкуството битът е нужен само като отправна точка. Но накарайте изкуството да се размотава из бита и вие ще получите прекрасен аероплан, който вози из земята (някои го наричат трамвай).
С. А. Есенин, Осем пункта [2]
|






