Четох книгата на Анна "Путинская Россия". На нашия пазар е под заглавие "Русия на Путин". Аз бих предложил по-екстравагантното заглавие: "Пусия"

Но ще го преведа като "Русия Путинска" - за да прокарам любимита си връзка с Есенин и неговите "Рус Съветска", "Рус безпризорна" и пр.

Предупреждавам, че историята е покъртваща и който скоро е загубил близък или вечно е загубил близък, по-добре да не чете.

Откъсът е разделен в три части от мен, преводът от руски също е мой. Реших, за да не ми придирят разни издателства и авторски права и правила, да си преведа сам историята, разказана от Анна Политковская. И не сбърках. Понеже преводът на книгата е от английски език и в сравнение с руския оригинал (свален от мен от рунета) липсват или са се затрили в работата на преводача от руски на английски оригиналният темпоритъм, както и пасажи, които не са много важни откъм фактология, но са неимоверно интересни и важни откъм психографията на пострадалите герои и психографията на разказа, а оттам влияят на въздействието и посланията върху нас, читателя. А те важат в огромна степен и за таланта на Анна за боравене със словото и поразяващата му сила.

Краят на октомври 2002. В Москва терористи чеченци завземат театър, пълен с публика. Мюзикълът, който се играе на сцената, е "Норд-Ост".

Онзи ден беше минус три градуса, а сега е плюс петнайсет.

Климатикът ми замлъкна.

Това лято изхвърлих акумулиращите печки - акумулираха ми големи сметки за ток. Жена ми обичаше да седи върху тях, да си топли...

Нейсе, изхвърлих ги безвъзвратно и сложих климатици. Откакто започна зимата, привиквам с тях - вече трети месец.

И ето какво ми направи впечатление. Сигурно и на вас ви е правило впечатление, а?

Измислял съм какви ли не варианти на традиционната украса за новогодишната баница - късметите. Откакто управлявам семейна единица, не употребявам:

1. Късмети от по една дума. Примери: къща, вила, кокошки, портфейл.

2. Дрянови пъпки. Жал ми е за дряна, това онеправдано същество, което всяка година го стрижат като за казарма - до голо. Нашият дрян на лозето изчезна - с годините новите години го унищожиха. Затова с Тошко ходим и режем неиндентифициран храст, от който правим сурвачка.

3. Мразя бакалско-еснафските късмети от рода на "кола, къща, апартамент", които всяка година жена ми се опитва да пробута в семейната баница. Не уважавам тоест статистически най-мечтаните късмети в нашата народопсихология.

4. Всякаква халтура под формата на принтирани късмети в опаковката на корите за баница от магазина или свалени от сайтове със съмнителна оригиналност и ненужна посредственост. Впрочем този тип ненужна посредственост ми е по-симпатичен в нашата народопсихология - поне някой си е направил труда за нещо и трудът му е станал достояние посредством гугъл.

Ето затова

110 години Иванчевски правопис

За да се изкаже човек, трябва да има трибуна. Но каква трибуна трябва да има редовият любител на българския език, литератор, учител, филолог, коректор, езиковед и пр., за да може да се изкаже по отношение на проблема, да речем, за пълния определителен член и неговото изказване да има ефект върху кодификационната дейност на езиковедския БАН, който веднъж на двайсет лета публикува академичен правописен речник, в чийто предговор се излагат промените в правописа на родния ни книжовен език?

Редовият потребител на езика може да се изказва на каквито ще трибуни, надали ще бъде чут. Може би човек трябва да е министър - или да е Омарчевски? - та да бъде чут и по чутото да се заработи наяве.

Като нямаме трибуна, ние пък имаме блогазета: Дума на варненските хуманитари. И в нея ще се изкажем пред света по тоя лингвистичен казус за определителния член - а и по някои други.

Обърнете внимание! Статията в края ще бъде посъкратена, модифицирана и препечатана наново - но препечатана според правописните принципи и правила, които ще бъдат застъпени в нея.

Обзалагам се с вас, че сте попадали  в подобен капан. Клопка, в която всъщност се озовават огромен брой, близо 90%, от всички реклами, превръщайки ги в скучни и досадни съобщения. И най-вече неефективни. С минимални усилия обаче Копирайтърът може да избегне уловката толкова бързо, че направо е учудващо как може да сте мислили толкова повърхностно. Ето къде е капанът: обещавайки неясни и общи ползи от презентирания обект, вие правите обратното. Всъщност облагата е ключовият момент за провеждането на една успешна рекламна кампания. Нека избегнем опасния капан с няколко насочващи въпроса. Може и да ви се сторят очевидни, но изясняването им ще ви е от полза в избягването на неуспешните текстове. И така, нека попитаме:

Какво всъщност е изгодата?
Изгодата е предлаганата от вас полза или облага на клиентите. Тя може да бъде

Едсон Арантес до Насименто. Тоест Пеле.

Книгата е

Пеле. Автобиография. За изкуството на футбола. София, Новелон, 2006

От 1956 до 1977 г. Пеле има изиграни 1367 мача и отбелязани 1283 гола. Това са ненадминати висини. Затова аслъ е и Краля. Доколкото си спомням има и 77 гола за националния на Бразилия, ненадминати. И оставете това, че онова време е било на наивния футбол и пр. - което е вярно, но не е обяснение за феноменалния Пеле (който е бил и изключителен атлет). Апропо, ето сравнение с Роналдо, наричан Феномена, който успява да подобри рекорда на Пеле по вкарани голове на световно първенство (15 за Роналдо), но има вкарани по-малко от 500 гола в кариерата си.

Смазващото постижение на Пеле - и великолепно - би ви звучало още по-невероятно, като имате предвид, ако обичате, следните няколко не така популярни факта:

• До 1970 г. няма смени. Дори и контузен даден играч остава на терана, макар и фигурант.
• Пеле е бил резервен вратар на Бразилия и на клубния си "Сантос". При контузия на вратаря той е бил принуден да изостави нападателните си амбиции за съответния мач.
• Пеле не е бил щатният изпълнител на дузпите в нито един от трите си отбора - двата клубни и националния на Бразилия! Представете си статистиката, ако беше.
  

А след откъса ще направим и бележка относно връзката между световна купа за даден отбор и наличието на световна величина в него. Ето откъса.

Нали помните оня виц?

Една водоравна и една пресичаща я отвесна [рисува се като кръст] - що е то? - Панайот Хитов се крие зад дърво!

Книгата е

Хитов, Панайот. Как станах хайдутин. - София, Изд. Отечество, 1982.

Предговорът е на Николай Хайтов. Издава се този път по оригиналното разчитане [на Хайтов и Жени Божилова] на ръкописа "Фамилиарни забележки" (в опазването на който е замесен и другарят Пенчо Кубадински), а не по редакцията на Любен Каравелов, от която сам Панайот се оплаква и е недоволен. По повод мустаците Хайтов не пропуска да забележи този атрибут като част от литературната визия на мемоариста: когато Панайот описва другарите си, на видно място в описанието са поставени подробностите около техните мустаци; когато Панайот желае да покаже какъв студ са брали, казва, че на мустаките им имало поне една ока лед...

Ние ще добавим и един библейски атрибут в сюжетирането на спомените на Хитов - той е бил уверен в способността си да предчувства лошото или нечия смърт, затова ако в разказа срещнете внезапно сън или някакво видение, знайте, че ще последва патаклама или предателство.

А знаете ли кой е авторът на идеята да се премине денем Дунава на цяла една чета? План, изпълнен от Христо Ботйова? - Е, кой може? Панайот Хитов. (Шегата настрана.) И на още една прословута идея... но за тях след цитата. Качваме един колоритен епизод от живота на една чета, съчетаваща - както пишат феодалните старци от БАН [които често не са и старци, а млади състаренци] - и високото, и ниското. И средното - би добавила Думата.

Вчера в едно кафене момък редеше пасианс, очевидно за да убие малко време, докато чака приятелката си. Време е значи да обърнем малко внимание на картите за игра. Защо се наричат „за игра”? С присъщата за съвремието леснота в профанизирането сме свели до забавление нещо, което векове наред е било средство за гадаене и предсказване на бъдещето. Картите са били основно средство в алхимическия „арсенал” – достатъчно на брой, за да не се повтаря резултатът, малки и удобни за пренасяне. На карти са гледали циганите.

Общо взето това се знае за картите. Но се оказа, че историята им е много, много по-интересна и значима дори за историята на Европа. Откъде произлизат картите за игра? Смята се, че тъй като хартията е измислена в Китай, и картите възникват там. Първоизточникът се е наричал „домино карти”, т. е. нещо като хартиено домино. Право да гадаят (защото в началото картите са били изключително за предсказание) са имали само шаманите и благородниците. Според източниците, най-ранното писмено доказателство е от 969 г., когато в новогодишната нощ император Му-Цунк играел домино карти със съпругата си пред целия двор. Негово Величество благоволи да даде победата на височайшата си съпруга, деликатно съобщава източникът, за удоволствие на всички приближени. Можем само да си представим каква муцуна е направил наместникът на боговете.

_{De rerum naturis, Номер 5}

<sub>[Партията трябва да е] силна по своята сплотеност и желязна дисциплина, немислима без единство на волята, без пълно и безусловно единство на действията на всичките партийни членове.

Й. В. Джугашвили [Сталин]</sub>

Наистина целта ми е съвсем скромна: защо според мен е интересно да се прочете точно този роман на Достоевски. Цифрата 755 не е заета от сървърните права върху директории и файлове, а от една лична статистика - откакто съм започнал четенето на Достоевски от 16-17 години насам, до момента на тези редове съм изчел по пет пъти Престъпление и Карамазови, а цели 7 пъти Бесове; неусетно те дръпнаха напред в класацията.

Ако ще пишете съчинение-разсъждение по темата, това тук упътване няма да ви послужи. Ако не познавате Достоевски, тогава задачата на упътването се усложнява - да ви зарази с интерес. Аз не вярвам да го постигна, но поне ще се опитам с всички сили. А ако обичате Достоевски, попаднали сте на съзаклятник и нататъшните обяснения са излишни.

Копирайтът е пряко свързан с рекламното писане, всъщност в основата си той е точно това. Време е да покажем малко мултимедия в „Думата”, сиреч да сложим малко видео. „История на една табела” е дело на латиноамериканска рекламна агенция и това е видно както от езика във филмчето, така и от дължината му. Изгледайте го, не е оригинално, но е нагледен пример за Копирайт.

Така, нека в началото да кажем какво пише на табелата на слепеца. В началото текстът гласи: „Имайте милост, аз съм сляп”. Копирайтърът (който е облечен като бизнесмен) променя изречението на ”Днес е прекрасен ден  и аз не мога да го видя”. Каква техника е използвана в този случай? На пръв поглед се забелязват три момента: