Веднъж един клиент ме попита защо обикновено в рекламните текстове се употребяват толкова много сложни изречения. Не можело ли да се употребяват прости и ясни изрази. С по-малко многоточия и запетайки.
В интерес на истината, този човек е донякъде прав. Нерядко Копирайтърът се спира на кратки изречения, дори на отделни думи. Те обикновено служат за акцент или за привличане на вниманието. Употребата им обаче трябва да се подбира внимателно. В противен случай се размива целостта на текста, а с това рискът да няма успех нараства много. Твърде много.

Нека видим как „работят” кратките изречения.

Отново чествахме трети март – на Шипка, пред паметника на цар Освободител, насред площади и мегдани или в кръчми и по къщята. Думата обаче има желанието да предложи малко по-любопитен поглед на събитията през знаменателната за нас руско-турска война. Тук изобщо няма да става въпрос за това, колко е освободителна войната, какви са всъщност подбудите на император Александър и дали всъщност свободата на България е била сред стратегическите цели на руското командване. Тук ще се спрем на

Очерк

Ако имах три вълшебни ореха, бих искал от първия да ми се падне хубаво голямо колело със скорости. Защото от много отдавна го искам, но все не ми го купуват. Последно казаха, че идва зима и нямало смисъл. Но тази пролет ще ми го купуват.

Книгата е
Елцин, Борис. Изповед по зададена тема. Москва, София-прес; Интерпринт, 1990
Писана е в котела на събитията, през 1989 г. Тогава Борис Николаевич и хабер си е нямал, че ще бъде президент сума ти години. Той е вторият интересен [на мен лично - О.А.] руски деец след Хрушчов за техния 20 век. И двамата са дип импровизатори, а Елцин е талантлив борец за.. и срещу... и въобще борбен организатор.
Неслучайно и двамата имат интересни мемоари (за разлика от Ленин, Троцки, Сталин, Брежнев, Черненко, Андропов, Горбачов - доста от тях имат книги, вкл. мемоарни, но те са политически, а не човешки избуяли и написани). Тематичен откъс (относно Солженицин) от мемоарите на Хрушчов сме качили тук, в Думата. Елцин е любопитен и с това, че импулсивно ги създава (с помощ или без помощ) в най-горещата точка от кариерата си - и тогава ги и качва... пардон, публикува.
Пр., на 31 дек. 1999 Елцин, според както твърди, решава да си подаде оставката няколко месеца преди изборите, иска да сътвори неочаквана милениумна символика (на практика да остави приемникът Путин да си подготви изборите - което не е никак неочаквано) - и няколко месеца след това излиза третата му мемоарна книга "Президентский марафон" (на бълг. преведена, неизвестно защо, като "Среднощни дневници").
Цитираме пасажите за детството му, показателни във всяко едно отношение.

Четох книгата на Анна "Путинская Россия". На нашия пазар е под заглавие "Русия на Путин". Аз бих предложил по-екстравагантното заглавие: "Пусия"

Но ще го преведа като "Русия Путинска" - за да прокарам любимита си връзка с Есенин и неговите "Рус Съветска", "Рус безпризорна" и пр.

Предупреждавам, че историята е покъртваща и който скоро е загубил близък или вечно е загубил близък, по-добре да не чете.

Откъсът е разделен в три части от мен, преводът от руски също е мой. Реших, за да не ми придирят разни издателства и авторски права и правила, да си преведа сам историята, разказана от Анна Политковская. И не сбърках. Понеже преводът на книгата е от английски език и в сравнение с руския оригинал (свален от мен от рунета) липсват или са се затрили в работата на преводача от руски на английски оригиналният темпоритъм, както и пасажи, които не са много важни откъм фактология, но са неимоверно интересни и важни откъм психографията на пострадалите герои и психографията на разказа, а оттам влияят на въздействието и посланията върху нас, читателя. А те важат в огромна степен и за таланта на Анна за боравене със словото и поразяващата му сила.

Краят на октомври 2002. В Москва терористи чеченци завземат театър, пълен с публика. Мюзикълът, който се играе на сцената, е "Норд-Ост".

Онзи ден беше минус три градуса, а сега е плюс петнайсет.

Климатикът ми замлъкна.

Това лято изхвърлих акумулиращите печки - акумулираха ми големи сметки за ток. Жена ми обичаше да седи върху тях, да си топли...

Нейсе, изхвърлих ги безвъзвратно и сложих климатици. Откакто започна зимата, привиквам с тях - вече трети месец.

И ето какво ми направи впечатление. Сигурно и на вас ви е правило впечатление, а?

Измислял съм какви ли не варианти на традиционната украса за новогодишната баница - късметите. Откакто управлявам семейна единица, не употребявам:

1. Късмети от по една дума. Примери: къща, вила, кокошки, портфейл.

2. Дрянови пъпки. Жал ми е за дряна, това онеправдано същество, което всяка година го стрижат като за казарма - до голо. Нашият дрян на лозето изчезна - с годините новите години го унищожиха. Затова с Тошко ходим и режем неиндентифициран храст, от който правим сурвачка.

3. Мразя бакалско-еснафските късмети от рода на "кола, къща, апартамент", които всяка година жена ми се опитва да пробута в семейната баница. Не уважавам тоест статистически най-мечтаните късмети в нашата народопсихология.

4. Всякаква халтура под формата на принтирани късмети в опаковката на корите за баница от магазина или свалени от сайтове със съмнителна оригиналност и ненужна посредственост. Впрочем този тип ненужна посредственост ми е по-симпатичен в нашата народопсихология - поне някой си е направил труда за нещо и трудът му е станал достояние посредством гугъл.

Ето затова

110 години Иванчевски правопис

За да се изкаже човек, трябва да има трибуна. Но каква трибуна трябва да има редовият любител на българския език, литератор, учител, филолог, коректор, езиковед и пр., за да може да се изкаже по отношение на проблема, да речем, за пълния определителен член и неговото изказване да има ефект върху кодификационната дейност на езиковедския БАН, който веднъж на двайсет лета публикува академичен правописен речник, в чийто предговор се излагат промените в правописа на родния ни книжовен език?

Редовият потребител на езика може да се изказва на каквито ще трибуни, надали ще бъде чут. Може би човек трябва да е министър - или да е Омарчевски? - та да бъде чут и по чутото да се заработи наяве.

Като нямаме трибуна, ние пък имаме блогазета: Дума на варненските хуманитари. И в нея ще се изкажем пред света по тоя лингвистичен казус за определителния член - а и по някои други.

Обърнете внимание! Статията в края ще бъде посъкратена, модифицирана и препечатана наново - но препечатана според правописните принципи и правила, които ще бъдат застъпени в нея.

Обзалагам се с вас, че сте попадали  в подобен капан. Клопка, в която всъщност се озовават огромен брой, близо 90%, от всички реклами, превръщайки ги в скучни и досадни съобщения. И най-вече неефективни. С минимални усилия обаче Копирайтърът може да избегне уловката толкова бързо, че направо е учудващо как може да сте мислили толкова повърхностно. Ето къде е капанът: обещавайки неясни и общи ползи от презентирания обект, вие правите обратното. Всъщност облагата е ключовият момент за провеждането на една успешна рекламна кампания. Нека избегнем опасния капан с няколко насочващи въпроса. Може и да ви се сторят очевидни, но изясняването им ще ви е от полза в избягването на неуспешните текстове. И така, нека попитаме:

Какво всъщност е изгодата?
Изгодата е предлаганата от вас полза или облага на клиентите. Тя може да бъде