|
Всичко в web тече, всичко се променя |
 |
 |
 |
|
[В пустинята на Гоби Дамаджан]
|
|
Автор: Огнян Антов
|
|
От някое време през 2012 г. няма да има вече www.anapest.org (2005) и humanitari.net (2009). Който влизал, влизал.
Вече е време за Web 2.1. За разлика от блогообразния (и скучен) и социалномрежов (и махленско-ченгеджийски) Web 2.0, 2.1 ще донесе две неща:
- неравноделност в систематизацията и подредбата на главния 2.0 информационен поток;
- явна администраторско-редакторска мисия в новата 2.0 неравноделност, съчетана с класически информационни инструменти-показалци.
Vavilon.bg ще се опита да уеботвори нещо подобно. Очаквайте през 2012-а.
[О. Антов]
|
|
Бойко и художествената гимнастика |
|
|
|
|
[В пустинята на Гоби Дамаджан]
|
|
Автор: Огнян Антов
|
|
По повод зачестилите във фейсбук асоциации на премиер-министъра с уреди и особености на националната художествена гимнастика (не можел да играе на лента, щото щял да я среже... щял да се чуди де да дене втората бухалка... и така нататък), Салонът на варненските хуманитари се събра на сесия, за да излезе с предложение.
Да се създаде на някой неисторически български връх в Стара планина скулптурен ансамбъл на родния политически ансамбъл - като всеки един от героите бъде характеризиран чрез уред от художествената гимнастика (като най-български спорт).
И така.
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
|
|
Страница 1 от 41 |
|
Избор на редактора
Книгата е
Елцин, Борис. Изповед по зададена тема. Москва, София-прес; Интерпринт, 1990
Писана е в котела на събитията, през 1989 г. Тогава Борис Николаевич и хабер си е нямал, че ще бъде президент сума ти години. Той е вторият интересен [на мен лично - О.А.] руски деец след Хрушчов за техния 20 век. И двамата са дип импровизатори, а Елцин е талантлив борец за.. и срещу... и въобще борбен организатор.
Неслучайно и двамата имат интересни мемоари (за разлика от Ленин, Троцки, Сталин, Брежнев, Черненко, Андропов, Горбачов - доста от тях имат книги, вкл. мемоарни, но те са политически, а не човешки избуяли и написани). Тематичен откъс (относно Солженицин) от мемоарите на Хрушчов сме качили тук, в Думата. Елцин е любопитен и с това, че импулсивно ги създава (с помощ или без помощ) в най-горещата точка от кариерата си - и тогава ги и качва... пардон, публикува.
Пр., на 31 дек. 1999 Елцин, според както твърди, решава да си подаде оставката няколко месеца преди изборите, иска да сътвори неочаквана милениумна символика (на практика да остави приемникът Путин да си подготви изборите - което не е никак неочаквано) - и няколко месеца след това излиза третата му мемоарна книга "Президентский марафон" (на бълг. преведена, неизвестно защо, като "Среднощни дневници").
Цитираме пасажите за детството му, показателни във всяко едно отношение.
|
|
|
Избор на редактора
Това е началото на поредица от материали за писането на рекламни текстове. Въпреки, че на пръв поглед и прочит не се връзват с досегашната концепция на „Думата”, повече от убедени сме че баш тука е мястото на подобни съвети. Следващите текстове не претендират за стопроцентов професионализъм, а и няма как да е така – това не се учи в университетите. Тъй като всъщност копирайтърството е писане, в него има правила, които би спазвал и Петрарка, например. Да започнем с въпрос. Например с:
Кой или какво е Копирайтърът? В най-общ смисъл това е човекът, който измисля текст или слоган с търговска насоченост. Това може да е както чисто рекламен банер само в няколко думи, така и материал с големината на средностатистически анализ на пазара. С една дума – копирайтингът е писане. Писане, което продава.
|
|
|
|
