Всичко е относително. Ако сте дете и ви предложат да  изберете съотборник по футбол между вашия по-малък брат и вашия по-голям брат, вие ще изберете по-големия, ако искате да спечелите. А ако ви предложат да изберете между същия ваш по-голям брат и истински футболист, ще вземете за съотборник футболиста и пак по същата причина. Всичко е относително.

Когато довечера убиете поредния комар, помислете, че и този комар майка го е раждала, и той име има. Например се казва Сваровски. И ако вместо да го утрепете, го изслушате, може да чуете примерно следното:

Тази година бях за първи път на лагер. Когато пристигнахме, на вратата ни посрещна едно голямо куче. Казваше се Мечо. След като ни настаниха в стаите, излязохме да играем на двора.

По програма единия ден трябваше да яздим коне, но не можахме, защото конят беше болен. Казаха, че киха и кашля.

Според Дейвид Огилви, създател на Ogilvy & Mother, ако заглавието на рекламния текст не работи, „то сте пропилели 90% от парите си за реклама”. Заглавието или слогана на всеки Копирайт носи основната „тежест” на текста,  без значение дали става въпрос за сайт, брошура или кореспонденция. То трябва да фокусира смисъла на историята, която разказвате. В същото време неговата роля е и да поражда любопитство, като накрая оставяме най-важната функция – заглавието трябва да провокира читателя да прочете докрай рекламния текст. Да казва всичко и то само в няколко думи. Измислянето на слоган за рекламен текст е смисловият център, около който се изгражда „конструкцията” на цялата реклама, неговата същност. С всички тези думи искаме да кажем всъщност следното – работата върху заглавието в Копирайта трябва да е основополагаща за целия текст. Доброто заглавие продава, а лошото може да обрече на провал дори и най-перфектно подготвената реклама. В следващите редове ще видим как се пише заглавие, има ли типизация и правила за подредба на слогана и кои са най-успешните, т.е. продаваеми заглавия.

От много бързане забравихме Ботев.
(1) Днес по скайпа един познат метеоролог казва:
- Абе, що не видях нищо за Ботев на сайта?
- Верно, бе! - плеснах аз скайпа по челото. - От много служебно бързане забравихме Ботев.
(2) Малко на патерица, но след като в първата си годишнина Думата пропусна да постне нещо за своя кръстник и патрон [Ботев и неговата "Дума на българските емигранти"], сад ово време е настало.
(3) Третият повод е онтологичен.

Спори се за рожденото му място – под или над Балкана, спори се за рождената му дата – тя бива разсечена на две от два календара, затова по паметниците ще пише 1847 (например във Варна), а в читанките – 1848. Спори се и за смъртта му; Захари Стоянов ще държи, че е улучен в сърцето, други ще говорят за челото, трети ще шепнат за изстрел от невероятна посока. Тоест Ботев, майсторът на баладичното пространство, неизбежно става част от него и разбирането за Ботев, привличащия и отхвърлящия, неизбежно е част от водовъртежа на митологизирането.

25 дек. 1847 (6 ян. 1848 н. ст.). Роден в Калофер.

Докато се чудех как Думата да честити на всички 24 май, в съзнанието ми услужливо изплува вицът за това, кой е празникът на всички трабантчета. Ами как кой – 24 май, нали е ден на книжнината, а те са направени от картон. Та какво знаем за днешния понеделник? В началото (опити за отбелязване паметта на Солунските братя има още в XII век) Кирил и Методий се честват като създатели на …. Глаголицата, Кирилицата не се е считала за авторска азбука. Колкото и да изтъкваме „несъмнения” български произход на братята, Всеруският Свети Синод пръв взема решение „да се чества 11 май като ден на равноапостолите, начиная от 1863 година - за спомен на хилядолетието (от Моравската мисия – 863 г.) , откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра”. Ние си имаме солидно извинение – робството.       
Аз обаче си мисля да покажем на любезния читател къде и кои са най-големите хранилища на писменост под формата на книги, документи, карти, папируси и манускрипти. Аааа, да – да не забравим и палимпсестите. С други думи, кои са най-известните библиотеки в света?

Ето какво сънувах.

А който не вярва, да заповяда довечера в съня ми и сам да се убеди.

Вчера казах на няколко души в офиса, че е хубаво да кръстят някак принтера. Те ме изгледаха неодушевено. Аз имах предвид просто да му измислят име, та като му говорят ("Айде бе, нещастник, няма ли да пуснеш листа? Давай, миличък, разпечатай поне още едно!" и т.н.), барем да се обръщат по име. И за него, принтера, е по-приемливо - и те ще изглеждат по-приемливо в чуждите очи: да говорят някому, вместо на нещо.

Та по тоя повод се сетих, че някъде в нета четох следния откъс от автобиографията на един кламер. Всъщност една тъжна история.

Във Варненската библиотека на 23 април 2010 дойде 91-годишният Петко Бочаров - представи мемоарната си книга "Картини от три Българии".

<sup>Бочаров, Петко Димитров
Картини от три Българии . - Пловдив : Жанет 45, 2010. - 307 с. ; 20 см.


ISBN 978-954-491-598-8 УДК 886.7-94</sup>

Залата беше 37, дошлите и невидели папата са доста. Който влязъл, влязъл.

Срещата протича ala Достоевски. Презентаторът представя от адекватното постмодернистично гледище книгата и автора (все едно да представиш Етъра от компютърна гледна точка), залата недоволства, презентаторът се притеснява, Петко се обляга и чака.

После трябва да започнат въпросите, но започват всъщност беседите - всеки иска да се изкаже, а някой и да обори госта. Първи беседва пазачът на библиотеката, сетне някакво екстремистко политиканско крило от стари и млади, накрая възхищанието си в лично-публична беседа дава и местният кмет. Въпросите, неспоменати дотук, бързо преминават в нормалното при среща с такива свети старци със сила млада в допитване до пророк.

Публикуваме малък откъс от интервю, което П. Бочаров е дал през 2005 г. на Н. Димитрова. Освен това прилагаме и снимки от двадесетитретоаприлската изява. [Бел. гл. ред.]